„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Иван Андреевич Крылов (1769-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Услужливият глупак е по-опасен от врага.
* * *
За силния винаги е виновен безсилният.
* * *
Когото врагът ни хвали, от него наистина няма полза.
* * *
Не презирай ничий съвет, но най-напред го разгледай.
* * *
– Ах, аз какво съм виновен?
– Мълчи! Изморих се да слушам, нямам свободно време да разбирам твоите вини, пале! Ти си виновен даже за това, че съм гладен!
* * *
Добре е да си силен, да си умен е два пъти по-добре.
* * *
От радост не можа да си поеме дъх.
* * *
Където не може да се вземе със сила, там е необходим похват.
* * *
Някъде бог пратил на враната парченце сирене.
* * *
Истинските таланти не се сърдят за критиката. Тя не може да повреди красотата им. Само изкуствените цветя се страхуват от дъжда.
* * *
Мнозина, макар да им е срамно да си признаят, се страхуват от умните хора и по-охотно търпят около себе си глупаци.
* * *
А вие, приятели, както и да сядате, за музиканти не ставате.
* * *
Но за глупаците разумните думи са като за глухи.
* * *
На орлите се налага да се спускат и по-ниско от кокошките, но кокошките никога не се издигат до облаците.
* * *
Колкото и да е мъчително да се живее, още по-тежко е да се умира.
* * *
В произхода и в ранговете възвишеността е добра, но каква е ползата от нея, когато душата е долна?
* * *
Обяснението било много лесно.
* * *
Захвърлиха щуката в реката.
* * *
А Васка слушка и папка...
* * *
Лебедът се стреми към облаците, ракът дърпа назад, а щуката тегли към водата.
* * *
Кой ще бъде прав на света, ако слуша клевети?
* * *
Разравяйки купчината оборски тор, петелът намери бисерно зърно.
* * *
Скъперникът губи всичко, желаейки да получи всичко.
* * *
Беда е, когато обущарят започне да пече банички, а баничарят да шие ботуши.
* * *
А където пастирът е глупак, там и кучетата са глупави.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Крылов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Услужливый дурак опаснее врага.
* * *
У сильного всегда бессильный виноват.
* * *
Кого нам хвалит враг, в том, верно, проку нет.
* * *
Не презирай совета ничьего, но прежде рассмотри его.
* * *
– Ах, я чем виноват?
– Молчи! Устал я слушать, досуг мне разбирать вины твои, щенок! Ты виноват уж тем, что хочется мне кушать!
* * *
Быть сильным хорошо, быть умным лучше вдвое.
* * *
От радости в зобу дыханье сперло.
* * *
Где силой взять нельзя, там надобна ухватка.
* * *
Вороне где-то бог послал кусочек сыру.
* * *
Таланты истинны за критику не злятся: их повредить она не может красоты, одни поддельные цветы дождя боятся.
* * *
Многие, хоть стыдно в том признаться, с умом людей боятся и терпят при себе охотней дураков.
* * *
А вы, друзья, как ни садитесь, все в музыканты не годитесь.
* * *
Но глупым, что глухим разумные слова.
* * *
Орлам приходится и ниже кур спускаться, но курам никогда до облак не подняться.
* * *
Как бывает жить ни тошно, умирать еще тошней.
* * *
В породе и в чинах высокость хороша, но что в ней прибыли, когда низка душа?
* * *
А ларчик просто открывался.
* * *
Щуку бросили в реку.
* * *
А Васька слушает, да ест...
* * *
Лебедь рвется в облака, рак пятится назад, а щука тянет в воду.
* * *
Кто ж будет в мире прав, коль слушать клеветы?
* * *
Навозну кучу разрывая, петух нашел жемчужное зерно.
* * *
Скупой теряет все, желая все достать.
* * *
Беда, коль пироги начнет печи сапожник, а сапоги тачать пирожник.
* * *
А где пастух дурак, там и собаки дуры.
---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Иван Крилов (Иван Андреевич Крылов) е роден на 2/13 февруари 1769 г. в Москва. Първото му произведение е либретото „Кофейница” (1784 г.). Издател и редактор е на сатирични и просветителски списания като „Почта духов” (1789 г.), „Зритель” (1792 г.) и „Санкт-Петербургский Меркурий” (1793 г.). Превежда творби на Езоп, Расин, Лафонтен и др. Сътрудник е на Императорската публична библиотека (1810 г.), член е на литературното общество „Беседы любителей русской словесности” (1811 г.), статски съветник, действителен член на Руската императорска академия (1811 г.), академик по руски език и словесност в Петербургската академия на науките (1841 г.). Автор е на 9 сборника с 236 басни (в периода 1809-1843 г.), на десетки трагедии, комедии и либрета за опери като „Клеопатра” (1785 г.), „Филомела” (1786 г.), „Бешеная семья” (1786 г.), „Сочинитель в прихожей” (1788 г.), „Проказники” (1788 г.), „Американцы” (1788 г.), „Каиб” (1792 г.), „Ночи” (1792 г.), „Пирог” (1801 г.), „Модная лавка” (1806 г.), „Урок дочкам” (1807 г.), „Илья Богатырь” (1807 г.) и др. Умира на 9/21 ноември 1844 г. в Санкт Петербург.